Jun 26, 2006, 1:56 PM

Как искам

  Poetry
942 0 11

Как слънце искам аз да бъда,
а вечерта да съм луна сред хиляди звезди,
отгоре да те гледам  и да търся,
да зърна нейде твоите очи.

Как искам горд орел да бъда,
към неизвестното да полетя.
Да стигна аз до висините,
где рее се и твоята душа.

Как искам приказка да бъда
и ти да я разказваш на света.
Красива приказка, в която
ще има обич, без тъга.

Как искам топъл вятър аз да бъда,
а ти красиво цвете във градина.
Със нежен дъх да те докосна
и да не мога да отмина.

Как искам корен аз да бъда,
а ти дърво вековно сред гората.
Да бъдем свързани навеки,
да черпим сила от земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро утро!!! Мая, благодаря и на теб!!!
    Приятен ден на всички!!!
  • много е красиво, Христо! поздрави!
  • Отново благодаря!!! Приятна вечер!!!
  • Бъди такъв и намери това което искаш
    обичай страстно и живей сред любовта
    Не спирай чувствата си да разкриваш
    и запази ги силни чак до вечността

    Очароваш ме със стиховете си , романтична и чиста душа си .
    Прекрасен стих
  • Бъди на слънцето лъчите,
    а нощем ясната луна.
    Реещ се орел сред висините
    и приказка без болка и тъга.

    Бъди ти полъха в градина
    галещ цветето с дъха
    и корен на дърво вековно.
    Бъди красивото на всичките неща!

    Поздрав за стиха!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...