Как искам да те има
Спомени... О, колко спомени имам,
накъдето погледна, си пред очите!
Колко радвах се, че си тук, че те има
и внасяхме взаимно, щастие в дните!...
А щом, над града нощ пак се спусне
и неусетно завие го с нежна пелена,
на мислите си в скута се отпускам,
оставила зад себе си дневна суета...
В нощта сърцето ми, с теб разговаря,
нашепва душата ти: "Тук съм, любима!"...
И молбата на всяка сълза, се повтаря:
"Как искам... как искам, до мен да те има!"
Как искам времето с магия да върна
и срещата първа, под двете липи!...
Целувката пареща и теб, да превърна –
в начало без край, а не – до зори!
О, мили спомени – любовта ми целуват,
сирота останала, без теб – и незрима!...
Очите по паметно с теб се сбогуват!...
Сълзите шептят: "Как искам да те има!"
© Pepi Petrova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Иве, Еси, Гавраил, много благодаря за вниманието и комплиментите! Желая ви нова творческа седмица!
-
Спомените са пътечката към миналото и надеждата за бъдещето.
Нашето безценно съкровище.
Поздравление! -
Адмирации, Пепи! Въздейства, защото идва от дъното на сърцето. Поздрави!
-
Всяка дума е като камъче, тежи си на мястото...Поздрав!
-
Благодаря ви приятели, за подкрепата! Влюбено да ви е!
-
Много ,много истински стих!Поздрави Пепи!
-
Прекрасно е Пепи. Каква истинска и силна любов си описала. Възхитена съм. Поздрави.
-
Спомените също крепят човешкият живот.Минало,настояще и бъдеще в едно се събират в човешкият дух.Поздрави,Пепи!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
