Как искам да те има
Спомени... О, колко спомени имам,
накъдето погледна, си пред очите!
Колко радвах се, че си тук, че те има
и внасяхме взаимно, щастие в дните!...
А щом, над града нощ пак се спусне
и неусетно завие го с нежна пелена,
на мислите си в скута се отпускам,
оставила зад себе си дневна суета...
В нощта сърцето ми, с теб разговаря,
нашепва душата ти: "Тук съм, любима!"...
И молбата на всяка сълза, се повтаря:
"Как искам... как искам, до мен да те има!"
Как искам времето с магия да върна
и срещата първа, под двете липи!...
Целувката пареща и теб, да превърна –
в начало без край, а не – до зори!
О, мили спомени – любовта ми целуват,
сирота останала, без теб – и незрима!...
Очите по паметно с теб се сбогуват!...
Сълзите шептят: "Как искам да те има!"
© Pepi Petrova All rights reserved.
