marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
6.10.2016 г., 20:03 ч.  

Как ме е страх 

  Поезия » Любовна
290 1 4

Как ме е страх

 

Туй, че още те обичам, не значи,

че съм твоето старо глупаче.

С другите запълнИ участта си.

Аз сама ще поема кръста си.

 

Като в стар, неписан закон,

неутихващ е твоят нагон.

Без да знам/ явно имам заслуги/,

съм делила теб, с многото други.

 

На разсеяни ли да се правим?

Да се мъчим това да забравим?

Няма! Ядец! Не може! Не става!

За предателство няма забрава.

 

Няма как- продължавам сама.

Само питам се, мойта вина-

осъзната, призната и зрима,

с нечия, дали е сравнима?

 

И не искам да ме съжаляваш,

и за грешките си, да признаваш.

Как внезапно научих за тях...

Тръгвам. Тъмно е. Как ме е страх...

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??