Как ме е страх
Как ме е страх
Туй, че още те обичам, не значи,
че съм твоето старо глупаче.
С другите запълнИ участта си.
Аз сама ще поема кръста си.
Като в стар, неписан закон,
неутихващ е твоят нагон.
Без да знам/ явно имам заслуги/,
съм делила теб, с многото други.
На разсеяни ли да се правим?
Да се мъчим това да забравим?
Няма! Ядец! Не може! Не става!
За предателство няма забрава.
Няма как- продължавам сама.
Само питам се, мойта вина-
осъзната, призната и зрима,
с нечия, дали е сравнима?
И не искам да ме съжаляваш,
и за грешките си, да признаваш.
Как внезапно научих за тях...
Тръгвам. Тъмно е. Как ме е страх...
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
