6.05.2011 г., 13:15

Как ме омая фото-чип

735 0 10

 

 

Седях и слушах метроклипа

в очакване да дойде влак,

когато погледът ми чипа

съзря - на фотоапарат!

 

Какво заснето е на него? –

си мислех, в джоба го прибрал.

С развинтеното мое его

на Рио виждах карнавал.

 

Или на филмовата лента

от раз да бие на очи

пред Моника, как президента

от кеф примигва и мучи.

 

Аз виждам снимка на бин Ладен

прострелян в лявото око.

Палачът – командоса жаден,

позира с някоя Монро.

 

Дано да няма кадри грозни

от парламентен водевил,

ни Бойко, с финтове фамозни,

на мач таланта си разкрил.

 

Гърдата нека на Белучи,

под блуза, с мекия овал,

пред мене в кадър да се случи

и аз да тръпна, пламнал цял.

 

Ръката чипа ми изгаря –

квадратче, бъкано с порок!

И в тази стара метрогара

нагледен дава ми урок. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рудин, щом си я докарал до там, чак до Добрич да ходиш да проверяваш чипа,не е на добре.
  • Рудин, имаше една реклама ...
    Да се сбъдват мечтите ...
  • Щом в Добрич чак съдбата ме довея
    тук кадрите от чипа да сравня,
    преди да пресуши ме суховея
    да видя изкласилите жита.

    И чернооките жени да видя
    как с грация минават през града,
    как тази златна Добруджа повдига
    духът ми - стих за обич да редя!
  • Страхотни неотразими и вълнуващи стихове!
    Адмирации!!!

    А сега и в поетична форма:

    ***
    Така е, гледам чипа във захлас.
    Какво ли е запомнено в него?
    Се пита в момента мойто его,
    и не бих могъл да бъда пас!

    Седя и гледам още чипа,
    а сърцето в ритъм бие,
    обхванато в плам и огън.
    А кръвта като змия се вие.

    Николай

    P.S. Оценка шестица.
  • Това, че можем да мечтаем
    присъщо ни е, може би
    и в еротични строфи знаем
    поклон за сторим до земи!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...