6.05.2011 г., 13:15

Как ме омая фото-чип

736 0 10

 

 

Седях и слушах метроклипа

в очакване да дойде влак,

когато погледът ми чипа

съзря - на фотоапарат!

 

Какво заснето е на него? –

си мислех, в джоба го прибрал.

С развинтеното мое его

на Рио виждах карнавал.

 

Или на филмовата лента

от раз да бие на очи

пред Моника, как президента

от кеф примигва и мучи.

 

Аз виждам снимка на бин Ладен

прострелян в лявото око.

Палачът – командоса жаден,

позира с някоя Монро.

 

Дано да няма кадри грозни

от парламентен водевил,

ни Бойко, с финтове фамозни,

на мач таланта си разкрил.

 

Гърдата нека на Белучи,

под блуза, с мекия овал,

пред мене в кадър да се случи

и аз да тръпна, пламнал цял.

 

Ръката чипа ми изгаря –

квадратче, бъкано с порок!

И в тази стара метрогара

нагледен дава ми урок. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рудин, щом си я докарал до там, чак до Добрич да ходиш да проверяваш чипа,не е на добре.
  • Рудин, имаше една реклама ...
    Да се сбъдват мечтите ...
  • Щом в Добрич чак съдбата ме довея
    тук кадрите от чипа да сравня,
    преди да пресуши ме суховея
    да видя изкласилите жита.

    И чернооките жени да видя
    как с грация минават през града,
    как тази златна Добруджа повдига
    духът ми - стих за обич да редя!
  • Страхотни неотразими и вълнуващи стихове!
    Адмирации!!!

    А сега и в поетична форма:

    ***
    Така е, гледам чипа във захлас.
    Какво ли е запомнено в него?
    Се пита в момента мойто его,
    и не бих могъл да бъда пас!

    Седя и гледам още чипа,
    а сърцето в ритъм бие,
    обхванато в плам и огън.
    А кръвта като змия се вие.

    Николай

    P.S. Оценка шестица.
  • Това, че можем да мечтаем
    присъщо ни е, може би
    и в еротични строфи знаем
    поклон за сторим до земи!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...