6.05.2011 г., 13:15

Как ме омая фото-чип

733 0 10

 

 

Седях и слушах метроклипа

в очакване да дойде влак,

когато погледът ми чипа

съзря - на фотоапарат!

 

Какво заснето е на него? –

си мислех, в джоба го прибрал.

С развинтеното мое его

на Рио виждах карнавал.

 

Или на филмовата лента

от раз да бие на очи

пред Моника, как президента

от кеф примигва и мучи.

 

Аз виждам снимка на бин Ладен

прострелян в лявото око.

Палачът – командоса жаден,

позира с някоя Монро.

 

Дано да няма кадри грозни

от парламентен водевил,

ни Бойко, с финтове фамозни,

на мач таланта си разкрил.

 

Гърдата нека на Белучи,

под блуза, с мекия овал,

пред мене в кадър да се случи

и аз да тръпна, пламнал цял.

 

Ръката чипа ми изгаря –

квадратче, бъкано с порок!

И в тази стара метрогара

нагледен дава ми урок. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рудин, щом си я докарал до там, чак до Добрич да ходиш да проверяваш чипа,не е на добре.
  • Рудин, имаше една реклама ...
    Да се сбъдват мечтите ...
  • Щом в Добрич чак съдбата ме довея
    тук кадрите от чипа да сравня,
    преди да пресуши ме суховея
    да видя изкласилите жита.

    И чернооките жени да видя
    как с грация минават през града,
    как тази златна Добруджа повдига
    духът ми - стих за обич да редя!
  • Страхотни неотразими и вълнуващи стихове!
    Адмирации!!!

    А сега и в поетична форма:

    ***
    Така е, гледам чипа във захлас.
    Какво ли е запомнено в него?
    Се пита в момента мойто его,
    и не бих могъл да бъда пас!

    Седя и гледам още чипа,
    а сърцето в ритъм бие,
    обхванато в плам и огън.
    А кръвта като змия се вие.

    Николай

    P.S. Оценка шестица.
  • Това, че можем да мечтаем
    присъщо ни е, може би
    и в еротични строфи знаем
    поклон за сторим до земи!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...