Как ме усещаш, слънце?
Знаеш ли колко те обичам, слънце,
колко непоносимо близък си ми ти,
как все си повтарям, че дори и чужд да си,
в тебе нужда от мене постоянно гори?
И не знам дали туй, че ме търсиш
е благословия или орис зла.
Аз правя живота ти пъстър,
но ти дал си се на друг много преди това.
И нашата връзка, осакатена,
за мен - непълна, за теб - успокояваща,
на теб дава приятел, а руши сърце в мене,
но да я прекъснем все не успяваме.
Аз добре знам ти кой си -
друга част от мене в теб срещнах.
Но за теб на какво равностойна съм?
Кажи ми, слънце, ти как ме усещаш?
колко непоносимо близък си ми ти,
как все си повтарям, че дори и чужд да си,
в тебе нужда от мене постоянно гори?
И не знам дали туй, че ме търсиш
е благословия или орис зла.
Аз правя живота ти пъстър,
но ти дал си се на друг много преди това.
И нашата връзка, осакатена,
за мен - непълна, за теб - успокояваща,
на теб дава приятел, а руши сърце в мене,
но да я прекъснем все не успяваме.
Аз добре знам ти кой си -
друга част от мене в теб срещнах.
Но за теб на какво равностойна съм?
Кажи ми, слънце, ти как ме усещаш?
05.10.2008г.
гр. Пловдив
на Александър
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
