Как ме усещаш, слънце?
Знаеш ли колко те обичам, слънце,
колко непоносимо близък си ми ти,
как все си повтарям, че дори и чужд да си,
в тебе нужда от мене постоянно гори?
И не знам дали туй, че ме търсиш
е благословия или орис зла.
Аз правя живота ти пъстър,
но ти дал си се на друг много преди това.
И нашата връзка, осакатена,
за мен - непълна, за теб - успокояваща,
на теб дава приятел, а руши сърце в мене,
но да я прекъснем все не успяваме.
Аз добре знам ти кой си -
друга част от мене в теб срещнах.
Но за теб на какво равностойна съм?
Кажи ми, слънце, ти как ме усещаш?
колко непоносимо близък си ми ти,
как все си повтарям, че дори и чужд да си,
в тебе нужда от мене постоянно гори?
И не знам дали туй, че ме търсиш
е благословия или орис зла.
Аз правя живота ти пъстър,
но ти дал си се на друг много преди това.
И нашата връзка, осакатена,
за мен - непълна, за теб - успокояваща,
на теб дава приятел, а руши сърце в мене,
но да я прекъснем все не успяваме.
Аз добре знам ти кой си -
друга част от мене в теб срещнах.
Но за теб на какво равностойна съм?
Кажи ми, слънце, ти как ме усещаш?
05.10.2008г.
гр. Пловдив
на Александър
© Събина Брайчева All rights reserved.
