Как ми се иска, понякога Боже,
Да видя онази България,
В която царе и велможи
са говорили български! Стария!
И са ги разбирали крале, царе и папи...
Бояли се от тях чуждоземските ербапи!
Как искам, понякога, Боже,
Да надникна към царското ложе!
Да видя как вносна принцеса зачева
владетел закрилник, или борбена дева!
Как ги учи земята ни да обичат
и слова български да сричат!
Омръзна ми, Боже, от плейметки и фръцли!
Омръзна ми от простащина по улици и къщи!
Омръзна ми от живот без перде!
По-долно и продажно от това на къде?
© Маргарита Ангелова Всички права запазени