27.09.2009 г., 16:12

Как мога...

799 0 0

Как мога да съм добра,

когато ти си толкова зъл?

Как мога да бъда близо,

когато ти замина далеч?

Как мога да докосна звездите,

когато ти си изгарящото слънце?

Как мога да бъда огънят,

когато ме залива твоят океан?

Как мога да бъда песента,

когато я няма твоята музика?

Как мога да бъда бялата невеста,

когато ти си черната нощ?

Ние сме толкова истински -

като Луната и Слънцето.

Толкова много се искаме,

че никога няма да се докоснем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Миланова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...