4.09.2007 г., 9:14

КАК НАПРАВИХ И... ЧОРБА

783 0 6
Скоро правих мусака.
Всички питаха за нея.
Ще направя и чорба.
(Мисля си, че ще успея.)
Ванко Звездев ме похвали
как съм правил мусаката...
В студиото не ме кани,
ха дано е след чорбата.
Ще я кръстя "Фантазе".
Име няма да ядеме.
Всъщност е чорба-шкембе,
българска, от наше време.
Слагам щипчица любов,
докато заври в сърцето
и бульонът е готов...
Продължавам със мезето.
От историята взимам
(без да чистя и да мия).
Кулминацията стигам,
дето можех и да скрия.
Във бульона от любов
слагам я. Разбърквам смело.
Без подправки съм готов
(ето, че и тях ще взема).
Чаша българщина слагам,
три лъжици свобода,
а от спомени, които бягат,
пускам няколко кила...
И когато се размеси
и подгрята от мечти,
време е да се поръси
със народните сълзи...
Боже, пак звънят на входа,
пак ги мами аромата.
Липсвало му на народа
на чорбата - свободата.
Звездев нека ме прости,
ще раздавам свойта гозба
безвъзмездно, без пари
и със нея ще докосвам
най-дълбоко във сърцето
всеки, искащ да яде...
Вкусотия по лицето
може да се разбере.
Е, опитайте и нека
моята чорба-мечта
да проникне общо взето
вътре, чак до същността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ха-ха
  • Прониква, Вальо, чак до същността прониква! Стихът ти и усмихва и замисля ... Истински виртуоз си и в поетичната кухня! Поздрави и усмивки!
  • Тая твоя мусака втрещи цял народ.
    Пък горещата шкембе - чорба
    ни поведе с аромат.
    Айде, иде ред на скара-бира...
    с люти чушки в ръка!
    Да отвориме сърцата и...
    да започне веселба!
    Прегръщам те, Вальо!!
  • усмихна мепоздрав за чорбата
  • Вкусно!!!!!!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...