Sep 4, 2007, 9:14 AM

КАК НАПРАВИХ И... ЧОРБА

  Poetry
781 0 6
Скоро правих мусака.
Всички питаха за нея.
Ще направя и чорба.
(Мисля си, че ще успея.)
Ванко Звездев ме похвали
как съм правил мусаката...
В студиото не ме кани,
ха дано е след чорбата.
Ще я кръстя "Фантазе".
Име няма да ядеме.
Всъщност е чорба-шкембе,
българска, от наше време.
Слагам щипчица любов,
докато заври в сърцето
и бульонът е готов...
Продължавам със мезето.
От историята взимам
(без да чистя и да мия).
Кулминацията стигам,
дето можех и да скрия.
Във бульона от любов
слагам я. Разбърквам смело.
Без подправки съм готов
(ето, че и тях ще взема).
Чаша българщина слагам,
три лъжици свобода,
а от спомени, които бягат,
пускам няколко кила...
И когато се размеси
и подгрята от мечти,
време е да се поръси
със народните сълзи...
Боже, пак звънят на входа,
пак ги мами аромата.
Липсвало му на народа
на чорбата - свободата.
Звездев нека ме прости,
ще раздавам свойта гозба
безвъзмездно, без пари
и със нея ще докосвам
най-дълбоко във сърцето
всеки, искащ да яде...
Вкусотия по лицето
може да се разбере.
Е, опитайте и нека
моята чорба-мечта
да проникне общо взето
вътре, чак до същността...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ха-ха
  • Прониква, Вальо, чак до същността прониква! Стихът ти и усмихва и замисля ... Истински виртуоз си и в поетичната кухня! Поздрави и усмивки!
  • Тая твоя мусака втрещи цял народ.
    Пък горещата шкембе - чорба
    ни поведе с аромат.
    Айде, иде ред на скара-бира...
    с люти чушки в ръка!
    Да отвориме сърцата и...
    да започне веселба!
    Прегръщам те, Вальо!!
  • усмихна мепоздрав за чорбата
  • Вкусно!!!!!!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...