КАК ОБИЧАМ
КАК ОБИЧАМ
Как обичам мириса свеж на сено,
боса да стъпвам, на воля да тичам.
Да надавам, безмълвна, жадно ухо,
с надежда да чуя песента на щурците.
Как обичам в купето на бързия влак,
който носи ме плавно нанякъде,
да си спомням с усмивка за родния праг
и за нещо отминало, дето още очаква ме...
Как обичам със изгрева рано
да отпивам бистри струйки роса
и, стаила дъха си припряно,
да изпращам в безкрая искряща звезда.
Как обичам смирено да следвам
на сърцето си топлия зов,
изкласява ли в него надежда
за взаимна и чиста любов!
10.11.2000 год.
Как обичам мириса свеж на сено,
боса да стъпвам, на воля да тичам.
Да надавам, безмълвна, жадно ухо,
с надежда да чуя песента на щурците.
Как обичам в купето на бързия влак,
който носи ме плавно нанякъде,
да си спомням с усмивка за родния праг
и за нещо отминало, дето още очаква ме...
Как обичам със изгрева рано
да отпивам бистри струйки роса
и, стаила дъха си припряно,
да изпращам в безкрая искряща звезда.
Как обичам смирено да следвам
на сърцето си топлия зов,
изкласява ли в него надежда
за взаимна и чиста любов!
10.11.2000 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
