17.11.2011 г., 13:07 ч.
Как понявга поетите правят сонетите
Има, познавам, такива поети,
дето в калъпите правят сонети.
Понапълнят
със каша от думи тепсията,
позагладят отгоре-отгоре с мистрията,
и сушат на въжето сонет след сонет.
Всеки ден произвеждат по четири-пет.
От такива сонети ни хваща съклет.
дето в калъпите правят сонети.
Понапълнят
със каша от думи тепсията,
позагладят отгоре-отгоре с мистрията,
и сушат на въжето сонет след сонет.
Всеки ден произвеждат по четири-пет.
От такива сонети ни хваща съклет.
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрави!!!Wali/Виолета Томова/ -
-
Много Точно !Браво!Поздрав!
-
Поздрави, много остроумно и точно!!!
-
Много точно казано! Познавам такива - абе наредено, натъкмено, има рима... обаче поезия няма в него. Отделно дето не можеш да му проследиш мисълта. Браво, много на място казан стих!
-
!
-
Ха-Ха! Съклет,а?? -
Еха! Много образно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стихчето е за сонетите, защото поради "закованата" си форма изливането им в калъп е по-образно; но и за други форми се отнася - като им хванем "дамара", пускаме ги като на конвеер. И не забелязваме, че повтаряме едно и също. Творим с ръцете, с клавиатурата, понякога с някакво участие и на мозъка. Но истинската поезия я твори единствено сърцето!