17.11.2011 г., 13:07

Как понявга поетите правят сонетите

781 0 9
Има, познавам, такива поети,
дето в калъпите правят сонети.

Понапълнят
със каша от думи тепсията,
позагладят отгоре-отгоре с мистрията,
и сушат на въжето сонет след сонет.

Всеки ден произвеждат по четири-пет.

От такива сонети ни хваща съклет.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно си формулирала какво най-често не достига на постнатите стихотворения, за да бъдат истинска поезия,Кети Рашева. Благодаря и на вас че прочетохте и за отзивите - Тошко, Алекс, Джуди, Дани,Илко, Миманина,Джейни, Нинини и Вали.
    Стихчето е за сонетите, защото поради "закованата" си форма изливането им в калъп е по-образно; но и за други форми се отнася - като им хванем "дамара", пускаме ги като на конвеер. И не забелязваме, че повтаряме едно и също. Творим с ръцете, с клавиатурата, понякога с някакво участие и на мозъка. Но истинската поезия я твори единствено сърцето!

  • Поздрави!!!Wali/Виолета Томова/
  • Много Точно !Браво!Поздрав!
  • Поздрави, много остроумно и точно!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...