Как се прави любов...
От слънцето отчупих топлина.
Полях със звезден блясък от небето.
Смиреност взех от първата сърна.
Горещината, ползвах, на сърцето.
Взех надежда от един моряк.
Мечти от пъстротата на дъгата.
С падаща комета сложих знак.
Размесих с аромат от тишината.
Запекох във пещта на обичта.
С търпение поръсих, да изстине.
С молитвите покрих, да устоя
да не опитам... Сложих твойто име.
Полях със звезден блясък от небето.
Смиреност взех от първата сърна.
Горещината, ползвах, на сърцето.
Взех надежда от един моряк.
Мечти от пъстротата на дъгата.
С падаща комета сложих знак.
Размесих с аромат от тишината.
Запекох във пещта на обичта.
С търпение поръсих, да изстине.
С молитвите покрих, да устоя
да не опитам... Сложих твойто име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
