paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
17.03.2018 г., 23:10 ч.

Как се разказва Душа... 

  Поезия » Философска
957 7 4

Често ме питат – как се разказва Душа?
И... има ли думи, в които тъга се облича...
О! – казвам – Не зная... Страхувам се – да не сгреша!
Душа не разказвам. Аз, само... до кръв я събличам.

 

Красива е! Аз... затова я събличам без свян!
Разкъсвам ѝ роклята черна, грима ѝ изтривам...
Раздавам я щедро! – на Принц, и на Просяк пиян.
Прибирам си раните, после. И си отивам.

 

Прибирам си всичките рани! Да има какво
да топля, когато замръквам без хляб и постеля...
Римувам Живота – по-крехък от фино стъкло.
И знам... Ще се счупи, във някоя Тъжна Неделя.

 

Често ме питат – къде се намира Брега,
на който се крия, във рими когато се стичам...
О! – казвам – до него се стига по много тъга.
И по сърце, дето даже след края обича.

 

Недейте го търси, Брега... Той е само за мен.
Отдъхвам си Там – от омрази, и глупост човешка...


И вие до Него ще стигате, ала – без тлен.

И... равни ще бъдем, тогава.
Царица – до пешка.

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??