Как тихичко падат листата
Безлунна нощ се тихо спуска над града,
във шарки тъмни сега обагрен е светът.
Звездите също липсват и нощната печал,
отчаян вопъл е – без капка жал.
Есен е сега. Как тихичко падат листата!
Поспри, заслушай се… послушай тишината.
Тя приказки безплътни нежно ти шепти,
вълшебства тайни доверява ти, нали?
Тихо. И някак страшно е във тъмнината.
Тръпки лазят по гърба ти, убиец се крие в мъглата.
И нощ след нощ безсънна все се будиш в самотата,
кошмар с мечта преплетен, но прекъснат по средата.
Есен е сега. Как тихичко само падат листата!
И дъжд заваля – с едничка цел да отмие тъгата.
Печален пътник се скиташ, поел към безкрая.
Нямаш ни път, ни посока, ала ще стигнеш, аз зная!
Тихо е. Заслушай се малко. И някакси странно зловещо.
Тая приказка е такава метафора, че вече чак става смешно.
Лъжи и измами преплитат неземни крила,
после тихичко кацат – почивка преди вечността.
И вятърът шуми потайно във тополите.
Листа в алено и златно сега играят във дъжда.
Безлунна нощ се тихо спусна над града.
Последен пристан май за нас е есента…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
