Как традицията вече спазва всяко тяхно мече -1
Мама беше неспокойна,
а за сън направо болна,
но надникна при децата.
Всяко спеше си в кревата,
гушнало един подарък.
Рори беше много сладък,
сложил лапа на буквара.
Роси пък се издокара
с тоалет на балерина,
но унило се прозина
и, заспала непробудно,
беше си картинка чудна.
До брадичката завити
те от Меца, към мечтите
в сънищата си летяха.
Двамата щастливци бяха,
осъзнали, че без мама
и без тати радост няма.
Тихо нашата Мецана
се промъкна под юргана
и в спокоен сън дълбок
до съпруга си Мечок
тя потъна уморена,
от тревоги защитена.
Но преди това заключи
портата, за да приключи
с всяка пакост на децата.
Поизмъчи се, горката,
и добре, че дойде време
нови сили да си вземе
тя от зимния им сън.
Знаеше, че никой вън
няма да излезе вече.
Скри ключа и се зарече,
че до пролет ще го пази,
да не може лук да сгази
пак събудило се мече
. . .
Времето във сън потече -
непробуден и дълбок.
Меца с таткото Мечок
си поделяше кревата.
Бе прегърнал той жената
и сънуваше доволен,
че е на море. Спокоен,
даже може би щастлив
бе, с децата горделив,
но една вълна събори
в този сън синчето Рори.
Той в леглото се обърна,
Меца здраво пак прегърна
и въздъхна: Сън е само!
Нека пак заспя, че рано
е да ставам още. Зима
е навън, вихрушки има.
И Мечокът се унесе.
А Росина се разтресе
в сън от чувството на глад.
Организмът беше млад
и мечето засънува
палците си че събува
и из къщи то храната
търси, скрита във торбата.
Роси даже се събуди
и съвсем не се учуди
тихо в кухнята че влиза.
- Тук ли са или изгриза
курабийките мишок?
Може да изпадна в шок,
щом за мен не е оставил.
Ох, дано да е забавил
угощението вече!
Аз съм много гладно мече!
Но за радост на Росина
във торбичката дузина
тя откри и ги изхруска.
За обяд или закуска,
гладен ли си, кой ще пита.
И си легна, вече сита,
своя сън да продължи.
Рори пък се издължи
сякаш от съня дълбок.
Станал беше по-висок
и мечтаеше, че с тати
ще се мерят на вратата
и ще го задмине вече
с ръста си синчето-мече.
Само Меца без да шава
спеше, както заслужава
изтощеното и тяло.
Беше малко наедряло
тя преди да го положи
в задължителното ложе
на тримесечния сън.
Студ вилнееше навън,
но приятелите наши
той едва ли ще уплаши.
Всички мечки контролират
пулса, затова избират
зимен сън те да заспят.
Разхода да намалят
енергиен със летаргия.
Не в горите на България,
а навсякъде, където
има мечки и мечета.
. . .
Виждам - твоите очета
пак затварят се за сън.
Тъмно стана вече вън,
нека легнем и заспим.
Утре с теб ще продължим.
Следва: . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
