Как традицията вече спазва всяко тяхно мече -1
Мама беше неспокойна,
а за сън направо болна,
но надникна при децата.
Всяко спеше си в кревата,
гушнало един подарък.
Рори беше много сладък,
сложил лапа на буквара.
Роси пък се издокара
с тоалет на балерина,
но унило се прозина
и, заспала непробудно,
беше си картинка чудна.
До брадичката завити
те от Меца, към мечтите
в сънищата си летяха.
Двамата щастливци бяха,
осъзнали, че без мама
и без тати радост няма.
Тихо нашата Мецана
се промъкна под юргана
и в спокоен сън дълбок
до съпруга си Мечок
тя потъна уморена,
от тревоги защитена.
Но преди това заключи
портата, за да приключи
с всяка пакост на децата.
Поизмъчи се, горката,
и добре, че дойде време
нови сили да си вземе
тя от зимния им сън.
Знаеше, че никой вън
няма да излезе вече.
Скри ключа и се зарече,
че до пролет ще го пази,
да не може лук да сгази
пак събудило се мече
. . .
Времето във сън потече -
непробуден и дълбок.
Меца с таткото Мечок
си поделяше кревата.
Бе прегърнал той жената
и сънуваше доволен,
че е на море. Спокоен,
даже може би щастлив
бе, с децата горделив,
но една вълна събори
в този сън синчето Рори.
Той в леглото се обърна,
Меца здраво пак прегърна
и въздъхна: Сън е само!
Нека пак заспя, че рано
е да ставам още. Зима
е навън, вихрушки има.
И Мечокът се унесе.
А Росина се разтресе
в сън от чувството на глад.
Организмът беше млад
и мечето засънува
палците си че събува
и из къщи то храната
търси, скрита във торбата.
Роси даже се събуди
и съвсем не се учуди
тихо в кухнята че влиза.
- Тук ли са или изгриза
курабийките мишок?
Може да изпадна в шок,
щом за мен не е оставил.
Ох, дано да е забавил
угощението вече!
Аз съм много гладно мече!
Но за радост на Росина
във торбичката дузина
тя откри и ги изхруска.
За обяд или закуска,
гладен ли си, кой ще пита.
И си легна, вече сита,
своя сън да продължи.
Рори пък се издължи
сякаш от съня дълбок.
Станал беше по-висок
и мечтаеше, че с тати
ще се мерят на вратата
и ще го задмине вече
с ръста си синчето-мече.
Само Меца без да шава
спеше, както заслужава
изтощеното и тяло.
Беше малко наедряло
тя преди да го положи
в задължителното ложе
на тримесечния сън.
Студ вилнееше навън,
но приятелите наши
той едва ли ще уплаши.
Всички мечки контролират
пулса, затова избират
зимен сън те да заспят.
Разхода да намалят
енергиен със летаргия.
Не в горите на България,
а навсякъде, където
има мечки и мечета.
. . .
Виждам - твоите очета
пак затварят се за сън.
Тъмно стана вече вън,
нека легнем и заспим.
Утре с теб ще продължим.
Следва: . . .
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Значи все пак има нещо мечо в мен -
Мога да проспя цяяял ден 😊🐻😊
Поздравявам те 😊 -
Цветенце мило🌹, коментарите ти ме радват винаги със специалното ти отношение към моите герои, а аз усещам в тях и обичта ти! Благодаря, миличка!🌺
-
Много сладка част😊, която учи, че да бъде здраво всяко мъничко дете, хубаво е то да спи като Рори и Роси!❤️
-
Мони, думите ти ме трогнаха силно! ❤️ Благодаря ти! Прегръщам те майчински!🌷
Дени, аз понякога изпитвам неудобство, че на тази възраст съм си останала дете, така че детското в мен е било винаги живо. Сигурно за това сега съм започнала да пиша за дечицата.🌹
Бри, Ангелче, Доче, Иржи - колко му е, правим един бойкот на " Топлофикация" и електроразпределителните дружества и заспиваме и ние зимния си сън, с който наистина ще ги накажем, а себе си спасим от непосилните им сметки.
Всички вие ме правите много щастлива, момичета! Усмихнат да е денят ви!🌹🌹🌹 -
Така ведро пишеш, Мария, че не личи , че си имала криза/бъбречна или жлъчна беше/, а благодатната мечешка тема може да продължи до..второто пришествие и все ще има материал!Браво, щом и възрастните изпитват удоволствие!! А да можехме и ние така да преспим зимата....такова отмъщение щеше да е за "Топлофикация"!....
-
Де да можехме и ние месеци наред да спим.
Няма да ядем и пием и от сметки ще спестим.
Та на мечата традиция благородно завидях,
но без никаква амбиция(и без приказка заспах).
-
Чудесно допълване от Деница. Наистина е необходимо да запазим детска частица у нас, която да ни пази, съхрани... 🍀
-
Мария 🍷
Според мен на децата рядко нещо им липсва. Те са лишени от манията на възрастните за перфектното семейство. Те се радват на това, което имат и не мислят какво би било ако някоя частица от пъзела е на друго място или не липсва. Майката и бащата са Господ в детските очи. Всичко, което правят е съвършено. Децата ни превъзхождат. Нека останем деца. -
Когато децата тръгнат по своя път, родителите и детството все повече им липсват, въпреки че рядко го показват, затова им завидях, благородно, де :D А относно тъгата и съжалението, недей! Не те познавам лично, но съм сигурна, че си предала най-важното на децата си- любов, искреност и чистота, която лъха от всичко, което пишеш. Пък и за хората, които обичаме, винаги ни се струва, че може да дадем още и още... Благодаря за споделянето, това в днешно време е рядкост, трудно е и много достойно! 🌹🌹🌹
-
Защо, Мони? Те са като всичко малки деца и искат внимание и грижа от мама и тати, похвала, когато заслужават да бъдат поощрени и напътствия и строгост, когато
" сгазят лука". Семейството им е задружно, отговорно и децата са му приоритет. Вярно е, че в много от нашите човешки семейства често липсва нещо от пъзела на щастието и родителската отдаденост, а от това страдат най-много децата. Да ти призная ли нещо - и моите деца чувстваха не малко липси и изпитвам съжаление и тъга от това. Може
би това мечешко семейство е еталона, който бих следвала, ако мога да върна миналото.
Дени, извини ме за този изповеден тон!
Благодаря ти!🌹 -
Завидях им на тези мечета!
-
Роси, каква омайница съм аз, те мечетата ме водят и казват какво ще се случи.
От както съм с тях, са се превърнали в моите най-големи приятели! 🐻 🐻 -
Не спираш да омайваш! Поздравления!
-
Природата така е наредила, Краси, през зимата спят и други животни: таралежи, гущери, пчели, змии, лалугери, а може би има и още, за които сега не се сещам. Ежедневната натрупана умора през зимата и неприятните студове често ни кара да им завиждаме и да си мислим, че това е несправедливо.
Благодаря ви, че отново сте на първия ред в импровизираната зала за приказки и подкрепяте мечетата, Краси и Дени!🌹 -
О, колко са ми мили мечетата
-
и защо само мечетата зимен сън, на нас- зима, на тях - сън! - каква справедливост... Лека нощ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всички обичаме съня!