Както Хляба (Призма 43)
Както Хляба
на Маги, защото толкова мога...
"Този път - Завинаги!"
Както цял живот съм мечтал!
Напук на поверия, чувства изстинали.
Напук на зависти. Студ и печал.
*
Става студено -
студ не чувствам.
Жегата - също.
Навред е зелено.
Силна е Утрин.
Аромат на насъщен:
*
Като Хляба - достатъчна, нужна;
Като Хляба - ту мека, ту - трудна;
Като Хляба - неизбежна и нежна;
Както Хляба! Обичта ни снежна.
*
Става студено -
студ не чувствам!
(Както съм си мечтал...)
19 Февруари 2004, Ломбо Есте
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
