Както политат трохи
С този път се върви през живота.
Има ни пътят, никой друг, запомни.
Спътници, носим всеки каквото
жал му е още да хвърли встрани.
Спомени. Вещи. Радости и тревоги.
Малко надежди и много мечти,
и копнежът, че някой стъкнал е огън,
с всичката своя любов, или с почти…
Грее ни мисълта – след завоя,
не, след още няколко кръговрата,
или след сипея, той ще е мой…
Смее се пътят. Стръмно пропада.
С него политаме, както политат трохи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Както винаги... Сърдечни поздрави!
