28.09.2014 г., 21:47

Както преди

509 0 2

Мислех си, че мога света да преобърна.

Глупаво, наивно по мечтите си да тръгна.

Замахвайки ръка, назад да не се обръщам.

Мислейки за успеха, на тъгата гръб да връщам.

Какво сломи ме, аз не зная.

Паднах като малко лястовиче без летеж.

Тъмна сянка някак ме застигна и бавно уби всеки мой копнеж.

Гледайки другите как летят в безкрая, имайки крила, мечти,

 ми се иска да бъда пак такава, каквато бях преди…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...