Той държеше ръката ми...
Помоли ме да остана и да му върна любовта.
Знаех, че иска да бъде както преди,
и можех да го направя, но нещо ме спираше...
Когато ме прегръщаше, аз плачех,
но не защото не ми е хубаво,
а защото знаех, че тези прегръдки не са същите...
и ме болеше. Болеше ме сърцето,
болеше ме всяка една частица от тялото!
Исках да го задържа и да го накарам да ме обича както преди,
но знаех, че ще е трудно!...
Все пак се опитах... Нали някой беше казал:
"Надеждата умира последна!"
Никога не спрях да се надявам...
и да го обичам!
На сутринта трябваше да се сбогуваме,
защото той заминаваше.
Тогава аз го погледнах и с последни сили му казах:
"В живота си съм допуснала много грешки...
Често бях наранявана, често наранявах, но... обичах!
Обичах, значи живях!!!"
Тогава той ме погледна, стисна ръката ми и каза:
"Аз все още живея, защото все още те обичам..."
Изтръпнах! Сърцето ми крещеше:
"Остани"- но аз мълчах.
Мълчах, защото ако го бях помолила да остане,
щях да погубя любовта му!
Отново му дадох свобода и знам, че не сгреших!!!

Обичам те, мило! Обичам те с цялото си сърце...

Обичам те както преди!!!