Както умея...
Съдби, емоции, слова и грижи
оплитат ме и сякаш не намирам
опора нито в себе си, ни в някой ближен,
но пътя си преследвам и не спирам.
Животът е движение в безкрая,
в пътуването смисълът е също,
така го чувствам, а така ли е - не зная,
след всеки път към себе си се връщам.
И сила нова в себе си откривам,
макар и да не мисля, че съм смела.
Понякога съм тъжна и унивам,
но нищо! С мен надеждата съм взела.
Светът е хубав, щом му се усмихна,
и той се случва мило да ме гледа.
Понякога боя се, но опитвам се
над страховете си да удържа победа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
Чудесна творба ,Мария !