Както умея...
Съдби, емоции, слова и грижи
оплитат ме и сякаш не намирам
опора нито в себе си, ни в някой ближен,
но пътя си преследвам и не спирам.
Животът е движение в безкрая,
в пътуването смисълът е също,
така го чувствам, а така ли е - не зная,
след всеки път към себе си се връщам.
И сила нова в себе си откривам,
макар и да не мисля, че съм смела.
Понякога съм тъжна и унивам,
но нищо! С мен надеждата съм взела.
Светът е хубав, щом му се усмихна,
и той се случва мило да ме гледа.
Понякога боя се, но опитвам се
над страховете си да удържа победа...
© Мария Борисова All rights reserved.
Чудесна творба ,Мария !