Душата ми е кактус сред пустиня.
Издържа адски пек и райски вятър.
Несвикнала да проси милостиня,
в бодлите крие се. Или играе театър.
Нелесна е, но аз я предпочитам
пред хиляди зализано-красиви.
Съветите ù често препрочитам,
когато ме издебнат мисли сиви.
Със шипове от врагове ме пази
душата ми. И подлеците гони.
Неподатлива на интриги и омрази,
веднъж на сто години сълзи рони. ...