laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
27.05.2011 г., 13:11 ч.

Кактус-душа 

  Поезия » Друга
599 0 6

Душата ми е кактус сред пустиня.

Издържа адски пек и райски вятър.

Несвикнала да проси милостиня,

в бодлите крие се. Или играе театър.


Нелесна е, но аз я предпочитам

пред хиляди зализано-красиви.

Съветите ù често препрочитам,

когато ме издебнат мисли сиви.


Със шипове от врагове ме пази

душата ми. И подлеците гони.

Неподатлива на интриги и омрази,

веднъж на сто години сълзи рони.


А през нощта цъфти и даже връзва.

Със плод приятелите само храни.

Не е нахална и не ми омръзва,

не я тревожат хули и закани.


Във сянката ù рядко някой сяда.

Да, кактус... Мястото не е приятно.

Но щом любов дадеш ù във награда,

тя - благодарна - връща я стократно.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??