Кактус-душа
Душата ми е кактус сред пустиня.
Издържа адски пек и райски вятър.
Несвикнала да проси милостиня,
в бодлите крие се. Или играе театър.
Нелесна е, но аз я предпочитам
пред хиляди зализано-красиви.
Съветите ù често препрочитам,
когато ме издебнат мисли сиви.
Със шипове от врагове ме пази
душата ми. И подлеците гони.
Неподатлива на интриги и омрази,
веднъж на сто години сълзи рони.
А през нощта цъфти и даже връзва.
Със плод приятелите само храни.
Не е нахална и не ми омръзва,
не я тревожат хули и закани.
Във сянката ù рядко някой сяда.
Да, кактус... Мястото не е приятно.
Но щом любов дадеш ù във награда,
тя - благодарна - връща я стократно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
