Каква ти приказка?!
Каква ти приказка?! -
Крача по жълтите плочи
и се чувствам
неудачно измислена.
Там съм някъде -
зад предела на мислите -
повече чувстваща,
ненавреме разлистена,
неготова за зимата,
непростила на лятото,
че пак ме забрави,
неразумно усмихната,
на кръстопътя на чувствата
и отмина забързано
без да спре на вратата ми,
а пък аз, непрактичната,
все го нося в душата си
и разказвам на вятъра
за белите сънища,
в които съм топла
и много обичана...
А после присядаме
в задънена уличка
да си кърпим усмивките
с преглътнати думички.
Крача по жълтите плочи
и се чувствам
неудачно измислена.
Там съм някъде -
зад предела на мислите -
повече чувстваща,
ненавреме разлистена,
неготова за зимата,
непростила на лятото,
че пак ме забрави,
неразумно усмихната,
на кръстопътя на чувствата
и отмина забързано
без да спре на вратата ми,
а пък аз, непрактичната,
все го нося в душата си
и разказвам на вятъра
за белите сънища,
в които съм топла
и много обичана...
А после присядаме
в задънена уличка
да си кърпим усмивките
с преглътнати думички.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събка Митева Всички права запазени
