Какво...
С каква искра ме ти погали,
та лумна в мене тоз вулкан.
Събуди чувствата заспали,
изпепели ме с огнен плам.
Магия ли, магьоснико, направи,
по въглени горещи да вървя.
Като отрова със дъха си ме опари
и като лава в мене се разля.
Нахлу в живота ми като стихия,
в душата ми поникна ураган,
превърна ме в жена-фурия,
готова цяла да ти се отдам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
