С каква искра ме ти погали,
та лумна в мене тоз вулкан.
Събуди чувствата заспали,
изпепели ме с огнен плам.
Магия ли, магьоснико, направи,
по въглени горещи да вървя.
Като отрова със дъха си ме опари
и като лава в мене се разля.
Нахлу в живота ми като стихия,
в душата ми поникна ураган,
превърна ме в жена-фурия,
готова цяла да ти се отдам.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
