Какво?
Ей, Живот! Що си ти?
Не мога да ти се начудя.
Дали си мъдрост или лудост,
дали си радост чак до старост
или мъка по далечна младост?
Каква магия си, каква ...
да ме раждаш,
за да умирам бавно
от утрините живи чак до мрак,
да ме превърташ на кълбо,
мене - грешника, в дух безплътен?
И защо?
Не съм безпътен.
Но преживял човешкото
добро и зло,
нужна ли е мъдростта на смъртен?
Тя в душата му остава, вътре ...
А за теб, какво ...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
