Какво сме хората, какво сме? Загубили се на земята... Вървим за някъде! Безмълвен звук... Обиди... явни жилят... И някой се опитва да шепти... Прости, дори да те боли!
Каква да бъда аз, безкрила, сляпа, няма? Каква да бъда аз, гаснещи слова с помръкнал пламък? Обхваната от тъмен гняв, да гледам бездънните очи на стъпкан... Лик?
Обръщайки се трепетно назад, видях прахът да замъглява всичко. Светът в прах стаен е! Вървя в прахта и вия... Пред мен небе от трепкащи звезди!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления за стиха Дани.