3.12.2007 г., 22:45

Какво...

1K 0 3
Какво сме хората,
какво сме?
Загубили се на земята...
Вървим за някъде!
Безмълвен звук...
Обиди... явни жилят...
И някой се опитва да шепти...
Прости, дори да те боли!

Каква да бъда аз,
безкрила, сляпа, няма?
Каква да бъда аз,
гаснещи слова с помръкнал пламък?
Обхваната от тъмен гняв,
да гледам бездънните очи
на стъпкан... Лик?

Обръщайки се трепетно назад,
видях прахът да замъглява всичко.
Светът в прах стаен е!
Вървя в прахта и вия...
Пред мен небе
от трепкащи звезди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....