Какво...
какво сме?
Загубили се на земята...
Вървим за някъде!
Безмълвен звук...
Обиди... явни жилят...
И някой се опитва да шепти...
Прости, дори да те боли!
Каква да бъда аз,
безкрила, сляпа, няма?
Каква да бъда аз,
гаснещи слова с помръкнал пламък?
Обхваната от тъмен гняв,
да гледам бездънните очи
на стъпкан... Лик?
Обръщайки се трепетно назад,
видях прахът да замъглява всичко.
Светът в прах стаен е!
Вървя в прахта и вия...
Пред мен небе
от трепкащи звезди!
© Дани All rights reserved.
