Какво...
Какво не бих дал да го няма града.
Всичко бих дал да умра тук сам.
Тук - под моето цветно небе,
тук, с пълни очи и празни ръце.
Какво не бих дал да има само небе.
Всичко бих дал да остана дете.
Дете - с чиста душа и пълни очи,
дете, което гледа небето и просто... Мълчи.
Какво не бих дал с облаците да остана насаме.
Всичко бих дал да умра тук - под моето цветно небе.
Тук - всред всички горящи цветове,
тук, където слънцето мога да хвана в ръце.
Всичко бих дал да умра тук сам.
Тук - под моето цветно небе,
тук, с пълни очи и празни ръце.
Какво не бих дал да има само небе.
Всичко бих дал да остана дете.
Дете - с чиста душа и пълни очи,
дете, което гледа небето и просто... Мълчи.
Какво не бих дал с облаците да остана насаме.
Всичко бих дал да умра тук - под моето цветно небе.
Тук - всред всички горящи цветове,
тук, където слънцето мога да хвана в ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Атанасов Всички права запазени
Хареса ми стихотворението ти и то много! Свежо е! Браво!