Какво
510
0
0
Какво
Какво ми трябва
на мен, простосмъртната,
една усмивка
и думичка добра?
Една неспирна
маслосинкава пътека,
спокойна
по нея да вървя.
На пръсти със съдбата си понесена,
да целуна искам вечността,
на суетата хладна и объркана,
родена някак на шега.
С ехото на вятъра
понесена,
ще понеса и малкото,
което в заем ми остана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
