31.07.2008 г., 16:14

Какво бих правила...

1.7K 1 3

Ти беше прав, наистина на птичето

му трябва светлина,

за да пее, не просто светлина, а слънце!

Ти си слънцето в мен,

ти грееш за мен

и вливаш ми живот!

И лъчите ти събуждат песни неизпяти,

като ден, който осветява

и сгрява милиони души и стига за всички по земята...

И за мен...

 

Какво бих правила

без птичите песни,

без слънце... и без теб...

                                   

                                                                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Недева Недева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...