Jul 31, 2008, 4:14 PM

Какво бих правила...

1.7K 1 3

Ти беше прав, наистина на птичето

му трябва светлина,

за да пее, не просто светлина, а слънце!

Ти си слънцето в мен,

ти грееш за мен

и вливаш ми живот!

И лъчите ти събуждат песни неизпяти,

като ден, който осветява

и сгрява милиони души и стига за всички по земята...

И за мен...

 

Какво бих правила

без птичите песни,

без слънце... и без теб...

                                   

                                                                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Недева Недева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...