Какво да направя
Колко мразя да бъда вършачка,
но животът си сух овършах.
Бе предрекала някаква врачка,
но какво? Аз не зная. Живях.
Всички бяха нарочно във чата,
аз редих в благи ритми слова.
Съгрешах ли с част от заплатата
после месеци чувствах вина.
Но избиват и мерени фрази
в този глупав и гнусен вертеп.
Всички други, Господ ги пази.
Мене - не. Нали съм човек...
Отговарям за поглед и дума,
микрометър ми мери греха.
За делата си нямам аз гума
и личат като грозна черта.
Но какво да направя, че дишам?
Искам въздух, а гълтам катран.
Мога само с душата да пиша,
а реално съм винаги ням.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
