kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
18.05.2007 г., 20:33 ч.

Какво да отговоря на една стриптийзьорка? 

  Поезия » Бели стихове
561 0 3

Не бях единствена,
затова първа
си тръгвах.
Всеки ме питаше
защо съм сама...
Душата по барове
скиташе.
Никой не пожела
да узнае
дали още
способна съм
да обичам.
- Какво ще обичате?
"А дали...
не обичаш някого?" -
чух никотиновия дъх
на душата си -
неприлично оголена,
преклонена и пак
саркастична,
на съседния стол.
Нямах сили
да я удавя,
дори в тръпчиво
MARTINI.
Никой друг не беше
с душата си гол,
голи бяха само телата...
танцуваха...
по бикини.
Оставих бакшиша.
Завих раменете ù -
нежно, сякаш съм дъжд.
Душата ми
дим от цигара
бавно издишваше.
         ...
Хриплив, влажен глас
ме догони
надолу по тъмната
улица:
- Още обичаш ли?...
Някакъв мъж
водеше за ръка
моята...
душата ми! -
тя станала беше
на едно разплакано,
малко дете.
Никотиновият дъх
остана навсякъде... там,
вероятно в бара,
при стриптийзьорките.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??