Какво да отговоря на една стриптийзьорка?
Не бях единствена,
затова първа
си тръгвах.
Всеки ме питаше
защо съм сама...
Душата по барове
скиташе.
Никой не пожела
да узнае
дали още
способна съм
да обичам.
- Какво ще обичате?
"А дали...
не обичаш някого?" -
чух никотиновия дъх
на душата си -
неприлично оголена,
преклонена и пак
саркастична,
на съседния стол.
Нямах сили
да я удавя,
дори в тръпчиво
MARTINI.
Никой друг не беше
с душата си гол,
голи бяха само телата...
танцуваха...
по бикини.
Оставих бакшиша.
Завих раменете ù -
нежно, сякаш съм дъжд.
Душата ми
дим от цигара
бавно издишваше.
...
Хриплив, влажен глас
ме догони
надолу по тъмната
улица:
- Още обичаш ли?...
Някакъв мъж
водеше за ръка
моята...
душата ми! -
тя станала беше
на едно разплакано,
малко дете.
Никотиновият дъх
остана навсякъде... там,
вероятно в бара,
при стриптийзьорките.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
