Какво да правя с теб, Любов
Ти май си се завърнала, нали?
Тогава отлетя... И ме забрави.
Отдавна спря във мене да болиш...
Какво сега със теб, Любов, да правя?
В сърцето ми, като във собствен дом,
ти тихомълком пак се настаняваш.
С години си живяла без подслон...
Сега се връщаш... Даже нямаш право!
Без тебе аз бях толкова разумна,
спокойна, равновесна, без окови.
Без празници и без лъжливи думи.
Защо сега обсебваш ме отново?
Не те желая! Гоня те! Иди си!
От тебе вече не очаквам нищо...
Ти нямаш ли достойнство, разум, мисъл?!
Днес силна съм. Но... ти ще ме разнищиш!
Не ми припомняй как изгарях в жажда
и как лекувах парещите рани.
Щом днес, Любов, от пепелта се раждаш,
отварям ти.
Но искам да останеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
