Какво да правя с теб, Любов

Poetry » Love

1.7K 1 28

Ти май си се завърнала, нали?

Тогава отлетя... И ме забрави.

Отдавна спря във мене да болиш...

Какво сега със теб, Любов, да правя?

В сърцето ми, като във собствен дом,

ти тихомълком пак се настаняваш.

С години си живяла без подслон...

Сега се връщаш... Даже нямаш право!

Без тебе аз бях толкова разумна,

спокойна, равновесна, без окови.

Без празници и без лъжливи думи.

Защо сега обсебваш ме отново?

Не те желая! Гоня те! Иди си!

От тебе вече не очаквам нищо...

Ти нямаш ли достойнство, разум, мисъл?!

Днес силна съм. Но... ти ще ме разнищиш!

Не ми припомняй как изгарях в жажда

и как лекувах парещите рани.

Щом днес, Любов, от пепелта се раждаш,

отварям ти.

Но искам да останеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Мисля, че намерих думата: преодоляване. Питах се какво е това, което отличава невероятната ти поезия от всичко друго, което съм чел. Може би е преодоляването - на чувства, състояния. Така, мисля, стигаш до изненадващите финали на творбите си. Така се ражда особената мекота на стиховете ти, които никога не режат брутално, а след първоначалното убождане погалват нанесената рана с мехлема на добротата, нежността, щедростта и извисяването.

2011-11-16T14:18:06+02:00
ananel (Нелиса)

заболяха ме дланите да ти ръкопляскам

2010-01-11T21:45:22+02:00
Индиана (Криси)

Останала е завинаги - в сърцето ти!!!
Поредното съвършенство!

2009-12-28T19:05:54+02:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Поздрави за красивия стих!

2009-09-18T10:04:44+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Напротив, припомни си всяка глътка
макар и жадна- малко ще отпиваш
и всяка рана, всяка своя стъпка.
Любовта дошла е-трябва да я имаш!

2009-09-07T21:04:11+03:00