3.09.2022 г., 12:18

Какво е душата

1.6K 3 8

Душата под нокът крепи се с надежда,

щом съдбата вещае край и метежност.

Животът роден е от обич и искрена нежност,

и в морала човешки е най-ценната ценност.

"Какво е животът?" се питаме.

"Душата какво е?"

И дълго се лутаме,

а всъщност… всичко любов е.

Любов към далечни и близки,

любов помежду ни,

любов истинска,

опрощаваща,

разбираща,

дори и без думи…

Любов към себе си,

любов за себе си,

любов по пътя към Рая,

любов до безкрая.

Любовта е животът,

любовта е храна за душата.

От божествена обич сe зачеват децата.

Да растат с любов, да бъдат обичани,

в обич към всичко да бъдат заричани

е пътят към Живот,

а не съществуване,

път към добруване…

Защо ли?

Защото ние, човеците,

сме божие вдъхновение,

божие творение

и без съмнение

изпратени на земята

от самото нейно сътворение

за благоденствие

и благотворение…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...