Душата под нокът крепи се с надежда,
щом съдбата вещае край и метежност.
Животът роден е от обич и искрена нежност,
и в морала човешки е най-ценната ценност.
"Какво е животът?" се питаме.
"Душата какво е?"
И дълго се лутаме,
а всъщност… всичко любов е.
Любов към далечни и близки,
любов помежду ни,
любов истинска,
опрощаваща,
разбираща,
дори и без думи…
Любов към себе си,
любов за себе си,
любов по пътя към Рая,
любов до безкрая.
Любовта е животът,
любовта е храна за душата.
От божествена обич сe зачеват децата.
Да растат с любов, да бъдат обичани,
в обич към всичко да бъдат заричани
е пътят към Живот,
а не съществуване,
път към добруване…
Защо ли?
Защото ние, човеците,
сме божие вдъхновение,
божие творение
и без съмнение
изпратени на земята
от самото нейно сътворение
за благоденствие
и благотворение…
© Златка Чардакова Всички права запазени