29.05.2011 г., 23:55  

Може би...

1.2K 0 31

 

Ранно утро. Бодро крача
сред усмихнати лица.
Шепнат нещо и ме радват
падащи край мен листа.

От дърветата ми кимат
наедрели плодове,
а кокетната смокиня
с тъмен поглед ме зове.

Сякаш с някаква магия
въздухът е напоен.
Може би ще те открия
точно в този хубав ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса !
  • Много хубаво пишеш напоследък, Сашо.
    Ще се радвам да продължиш публикациите си тук.
    Чакам стиховете ти, Приятелю!
    И благодаря за вдъхновените коментар.
  • Любовта е чувство красиво,
    слънчев лъч във тебе блести,
    като бистър извор опива,
    като нежна струна трепти.

    Тя е биле омайно, магия,
    изваяна в сънищата и мечтите.
    Идва ненадейно, като стихия
    и обзема сърцата и душите.

    Като нежно цвете те гали,
    като жар във тебе гори.
    Тя е музика, устните пали,
    като дар вълшебен звъни.
    ------------------------------
    Красив стих за Любовта!
    За нейната сила и въздействие.
    Тя ни дава смисъл на живота
    и ни прави по-добри, щастливи!
    Поздрави, Ели!
  • Мярката - точна!
    Хоризонтът - прекрасен!
  • С огън в сърцето, Юлия и Сеси!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....