29 мая 2011 г., 23:55  

Може би...

1.3K 0 31

 

Ранно утро. Бодро крача
сред усмихнати лица.
Шепнат нещо и ме радват
падащи край мен листа.

От дърветата ми кимат
наедрели плодове,
а кокетната смокиня
с тъмен поглед ме зове.

Сякаш с някаква магия
въздухът е напоен.
Може би ще те открия
точно в този хубав ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса !
  • Много хубаво пишеш напоследък, Сашо.
    Ще се радвам да продължиш публикациите си тук.
    Чакам стиховете ти, Приятелю!
    И благодаря за вдъхновените коментар.
  • Любовта е чувство красиво,
    слънчев лъч във тебе блести,
    като бистър извор опива,
    като нежна струна трепти.

    Тя е биле омайно, магия,
    изваяна в сънищата и мечтите.
    Идва ненадейно, като стихия
    и обзема сърцата и душите.

    Като нежно цвете те гали,
    като жар във тебе гори.
    Тя е музика, устните пали,
    като дар вълшебен звъни.
    ------------------------------
    Красив стих за Любовта!
    За нейната сила и въздействие.
    Тя ни дава смисъл на живота
    и ни прави по-добри, щастливи!
    Поздрави, Ели!
  • Мярката - точна!
    Хоризонтът - прекрасен!
  • С огън в сърцето, Юлия и Сеси!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...