Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
20.03.2012 г., 2:23 ч.

Какво е нужно?! 

  Поезия » Философска
1290 0 14

С години прахосваме сили и време

в измислени битки и страсти.

Опитваме всичко в живота да вземем:

пари и любови, и щастия.

 

Съсипваме нерви и мозъчни клетки

в съвсем маловажни дилеми.

Завиждаме, мразим, правим си сметката,

решаваме сложни проблеми.

 

Създаваме разни безумни фетиши

и лижем подметки и задници.

Забравихме вече свободно да дишаме,

не знаем почивка и празник.

 

Дошли сме и пак си отиваме голи,

но често от алчност забравяме.

Разчистваме сметки, бесим и колим,

мечтите без жал изоставяме.

 

Какво ни е нужно да бъдем щастливи?

Хляб. Покрив. И хубава книга.

Случайният факт, че сме тук и сме живи...

Любов... Но защо не ни стига?!

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Случайният факт, че сме тук и сме живи-100 процентова истина! Жалко, че това някак все ни убягва. Ако по-често си даваме сметка за това, по-стойностно бихме живяли може би...
  • Касиус, ако всичко беше идеално, нямаше да имаме база за сравнение, т.е. ако съществуваше само добро, как щяхме да разпознаем злото, когато го срещнем? Христо, знам, че никога нещата не могат да бъдат идеални. Пишейки това стихотворение, аз мислех за това колко сме се увълчили през последните години, колко сме подвластни на материалното и драпаме със зъби и нокти да го постигнем. В годините на така нар. демокрация хората масово забравиха какво е морал и съвест, забравиха да се радват на живота, на простичките и обикновени неща - слънцето, вятъра, птичките, любовта, приятелството... Като че ли е по-лесно повече да се оплакваш! Улавям се напоследък, че започвам да казвам като бабите "Ние едно време..." Не че едно време беше идеално, но като че ли ние, хората бяхме по-добри. А може би просто защото бяхме по-млади, не се замисляхме за много неща, бързайки да живеем. И все пак, колкото и да е трудно, винаги трябва да се радваме на "случайния факт, че сме тук и сме живи..." Радвам се, че от моите думи се е получила интересна дискусия, благодаря ви!
  • kasius (Бостан Бостанджиев): Интересен и логичен въпрос.
    Моето лично мнение, което не ангажира когото и да било освен мен самият е: На планетата Земя никога няма да настъпи момент, когато всичко ще бъде идеално и т.н., защото... защото просто е невъзможно, а и ... колкото и странно да звучи, не ни и трябва, но тази тема е много дълбока и по-добре да не я зачеваме.
    Тук става въпрос за онези злокачествени тумори в човешкото общество, които не ни ги е посадил някой отвън, а са се появили и развили пред очите на членовете на това общество и въпросът е какво, кога, от кого и как е предприето за тяхното отстраняване и по-точно за безспорната констатация, че основната част от какви ли не високопарни обещания, декларации, решения, намерения и куп още неща нито са били ефикасни, нито искрени, да не говорим за човешката пасивност и овчедушие. Да, грозно е, но е и вярно, че особено напоследък хората започват да пищят, едва когато последствията от реалната действителност започне да мачка и тях. Но и това е друга тема. Поговорката "Преклонената главичка, остра сабя не сече", не е саморасляк.
  • Но, все пак в заключение - не мислите ли, че ако всичко беше идеално, една безкрайна чистота светлина, добруване и т.н. писателите и поетите нямаше да има за какво да пишат? Не е ли противопоставянето именно оная муза, която подтиква човека да твори?
  • Браво, Нели!
    Може и да не е пример за поетично съвършенство, но пък е болезнено актуално. За съжаление много малко хора го заявяват открито и в прав текст в публичното пространство. Останалите или се правят, че не разбират какво става, или пък чакат някой друг да дойде да оправи забърканата от нас самите безизходица, или пък въобще не им пука (не съм сигурен дали ми подхожда този израз), или те са от главните герои, или пък "Това е Божа работа", или... или какво ли още не, докато реалната действителност определено и то ускорено се влошава.
    А може би си заслужаваме дережето, в което сме изпаднали? Всъщност кой и за какво да ни помага и съжалява? Може би заради поголовното овчедушие, безразличие, отключените и излезли от контрол ужасни инстикти и наклоности, избиване на нискостойностни комплекси и амбиции без покритие, липсата на човеколюбива стойностна система и т.н. и т.н., но... по-добре да спра дотук.
  • Харесах!
  • Славяна, веднъж преди време една колежка също ми каза, че не ми подхождали такива думи. Но как да опишеш грозното с красиви думи? Вижте, съзнавам, че това стихотворение не е някакъв връх в творчеството ми, твърде праволинейно е, липсва му образност и дори доста се колебах дали да го пусна. Накрая все пак реших да споделя, заради посланието, което носи.
  • Защо пък, не? Всичко е подходящо,щом не е превзето моралистично или пък съвсем грубо и вулгарно.
  • Хубав стих! Определено те кара да се замислиш!Понякога и аз се питам какво ни прави истински щастливи.Хареса ми!Поздрав Нели!
  • Ето, тези мисли ме вълнуват много напоследък! Заложих на любовта Следващия път в по-страстно изпълнение обаче Благодаря ти за откровеността!
  • ...така сме устроени, все любов да търсим, макар и с любов да ни засипват хората около нас, Нели. Поздрави за теб и града на Христо Фотев, наборче!
  • Браво! Чудесно е!
  • Много правилно си го казала!
    Поздравления, Нели!
  • щастия?...........
Предложения
: ??:??