Вместо празничен поздрав...
Какво е всъщност Новата година -
навярно шепа дни, събрани в миг?
Миг, в лавата на времето застинал,
премръзнал в свойто чакане войник...
Снежинка бяла, блеснала във мрака,
потаен шепот, неизминат път.
На сърцето тихото тиктакане,
въздишка, скрита в топлата ни гръд...
Какво е всъщност Новата година?
Целувка лятна, есенна печал,
свенлива пролет подир дълга зима,
часовник, на дванайсет точно спрял?
Илюзия за вечност, че навярно
ще идва тя в живота ни безкрай.
И нека сме и просто благодарни,
че носи ни надежда, трепет бял.
Година Нова - идва и отива.
Купуваме поредния билет -
да бъдем занапред уж по-щастливи,
да ни дари Бог с обич и късмет!
2002г.
из "ВАНИЛЕНО НЕБЕ"
© Милена Белчева Всички права запазени
Светла и щастлива Нова година, Милена!