Какво е всъщност свободата,
навярно сбъдната мечта,
в която ти си господарят
на собствената си съдба.
На две разкъсана верига –
на воля литнала звезда,
крило на птица, скитащ вятър,
среднощна грейнала Луна.
На собствената ти трапеза
не сядат близки, брат, сестра –
безкраен ден без чужди грижи...
(Дали това е свобода)?
Ако решиш да се удавиш
да няма кой да те възпре,
сам да решиш, как да се справиш
с това разбунено море.
Сам да решиш, какво да правиш
между живота и смъртта –
не е ли всъщност свободата
една безкрайна самота?
© Ваня Иванова Всички права запазени