17.12.2018 г., 9:20 ч.

Какво ли!? 

  Поезия
289 2 11

По тротоара на живота...

вървим по стъпките на милиони!

Вървим, смирени в тъмнината,

забързани към своят дом.

 

А колко стъпки с мисли сме вървели!

На своят си живот, мислите отдали...

отчаяни, смирени, ключа в своят дом въртели

не веднъж с надеждата, сълзите скришом сме таили.

 

Не само тях, но и собственият си копнеж

да преживеем болката в душите и спряхме

вече да се кръстим.

Дори за коледа не постим вече!?

Грешници, забравили страха от мъст.

 

Жалко е, затуй ни мачкат

не враговете, а врагът във нас.

Тоз същият, от който по пътя

на живота си вървиш и търсиш... какво ли?

 

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно Благодаря мила за топлите слова!
    Миночка☺!
  • Истинско е,написано от душа!
  • Благодаря мила!Радвам се че сподели!Веси☺!
  • С Влади. Много истинско! Бъди благословен, Ачо!
  • Така е Влади,Приятелю!Благодаря за топлите думи !
  • Не можеш да си представиш колко си прав и колко дълбоко ме докосна стиха ти, Приятелю!
    "Дори за коледа не постим вече!?
    Грешници, забравили страха от мъст.

    Жалко е, затуй ни мачкат
    не враговете, а врагът във нас.
    Тоз същият, от който по пътя
    на живота си вървиш и търсиш... какво ли?"
    Жалко е, че отвръщането ни от Бог е безвъзвратно.
  • Благодаря ви Приятели от сърце!
  • Ангеле, нека ангел слезе на земята и ни пречисти, братко...
    Бъди здрав!
  • Хубаво е Ачо!
  • Благодаря,Георги!
  • Хареса ми...
Предложения
: ??:??