Какво ли!?
По тротоара на живота...
вървим по стъпките на милиони!
Вървим, смирени в тъмнината,
забързани към своят дом.
А колко стъпки с мисли сме вървели!
На своят си живот, мислите отдали...
отчаяни, смирени, ключа в своят дом въртели
не веднъж с надеждата, сълзите скришом сме таили.
Не само тях, но и собственият си копнеж
да преживеем болката в душите и спряхме
вече да се кръстим.
Дори за коледа не постим вече!?
Грешници, забравили страха от мъст.
Жалко е, затуй ни мачкат
не враговете, а врагът във нас.
Тоз същият, от който по пътя
на живота си вървиш и търсиш... какво ли?
© Ангел All rights reserved.
