Какво ли остава... от славата?
Посветено... на една балерина.
Върви облечена в черно прегърбена старица,
по улица мокра след дъжд, с тротоар разбит.
С очи посърнали, без пламъче, без искрица,
тя носи в пликче изсъхнал хляб, храна за птиците.
Задава се младеж със слушалки в ушите,
движи се гъвкаво, с ритъма на рок ен рол
и вместо да я погледне или поздрави учтиво,
наду почти в лицето й от дъвката си балон.
С дебела лимузина червендалест чичко,
с цялата си тежест стъпил на газта.
През локва небрежно със скорост премина,
изпръска черните й дрехи с лепкава кал.
А тя продължи с пликчето с храна за птиците
и срещна собствения внук с приятелки две.
- Къде си хукнала, не виждаш ли, на пръст миришеш!
Защо ли Господ не вземе да те прибере!
Тя нищо не отвърна, просто си отмина.
Само въздъхна тежко, приведе се още и отпадна...
- Ех, някога и аз бях млада, бях красива балерина,
в овации се къпех, а днес... за думичка добра съм жадна...
... много ли искам?... Защо животът всичко ми отне...?
Поспря за миг и сълза се отрони от сините очи.
После бавно тръгна, прегърбена в черната дреха,
по улицата мокра от дъжд, с тротоар разбит...
... тя носи хляб, за птиците...
10 Март 2007
Холандия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
